ЛЮБОВТА И ЛЮБИМАТА В ЛИРИКАТА НА ПЕЙО ЯВОРОВ
Яворов е поет от европейска величина ,творец с изключителна сила на художествена самоизява ,оказал повратно влияние в/у развитието на литературата през ХХ в. ,слял по нов начин житейската съдба и поезия.Той е първата ,модерна фигура в българското словесно изкуство ,един от първомайсторите на българската любовна поезия.
Любовната поезия има своите традиции в българската литература още през Възраждането.Но при възрожденските поети / особено в "До моето първо либе" на Ботев / любовта към жената отстъпва пред любовта към отечеството.Едновременно с Пенчо Славейков при П.Яворов любовната лирика се обособява като самостоятелна и значима поетическа тема.И ако за Пенчо Славейков любовта е дадена и в по-малко съзерцателно-меланхолична гама ,Яворов не само извисява любовната лирика до върховете на националната поезия ,но и чрез жизнената си драма показва съдбовното присъствие на любовта в битието на българските поети.Яворов създава цял лирически цикъл стихотворения ,с които българската любовна поезия достига не само класическа художеотвена висота ,но и разкрива любовта като удивително богатство на душевното преживяване ,емоционална поривност ,драматизъм на преживяването.
Усещането за любовта при Яворов се движи в основния диапазон на чувствено възприятие от "зной" до "скреж".Тя е ту гибелна вакханалия на порока ,на "страсти и неволи" ,ту "прохладен лъх от ангелско крило" ,ту гибел ,ту копнеж за спасение.С любовта се слиза в жаркия ад на чувствената похот с нея се отлита и в отвтд земните предели на красотата и хармонията.Тази двойнственост и полярност във възприятията на любовното чувство е свидетелство за реалния жизнен драматизъм и трагизям на поета.В стихосбирките “Безсъници” и “Прозрения” любовта едновременно филооофски и етичен проблем и лично страстно изживяно чувотво ,извело душата му до нравствени висоти и светли естетически вълнения.
Любовта на Яворов към Мина Тодорова изиграва ролята на онази "религия" ,вяра ,към която той се стреми от години.В периода на крушение ,на всички ценности ,на които са се крепели връзките му с живота ,се появява като неочакван и спасителен бряг Мина ,за да се превърне в единствения стимул за творчеството на поета.Тази любов ,макар и взаимна ,си остава докрай неземна любов ,любов-мечта.Тя сякаш има предназначението само да утоли жаждата на Яворов за идеал. Тя му помага да повярва в даброто ,красотата и съвършенството в света.Това е поезия на небесната ,на серафическа любов ,едновременно миражен "сън за щастие" и нравствен копнеж ,нравствено просветление.Тя придобива смисъл на етичен катарзис ,на възможност за ново душевно равновесие ,облекчение ,спокойствие и удовлетвореност.Поетът се е съвзел от апатията и отчаянието ,иска да види света по-светъл и по-добър.Това просветление на духа намира израз в едно от най-хубавите стихотворения "Ще бъдеш в бяло".Лирическият герой копнее да се освободи от безверие ,жадува успокоение ,сили за нови полети и нови радостни тръпки в живота.Така поетът на неверието и нощта започва да гледа с надежда в бъдещето.Жажда за живот ,желание да преоткрие света-"ярък ден"-огромна вътрешна енергия му дава любовта към любимата.Обгърната със светъл ореол ,тя израства като космическо по своето етично въздействие опоетизирано начало.Моралната мощ ,която тя дарява на поета го крепи и предпазва от нови разочарования в живота ,защото нейната опора ще е мъдрият опит от предишното лутане в “среднощни тъмнини” и спъване из”съсипни”.
Новите битки ,огорчения и тежки изпитания няма да са все така страшни и пагубни за поета.Дори целият свят да се окаже в развалини ,той би имал сили да го изгради отново за любовта си:
"Аз бих намерил и тогава даже
отломки ,от които да създам
нов свят за двама ни ,и свят ,и храм".
Яворов желае любовта ,която ще утоли жаждата му за уравновеоеност и сигурност в живота.Тя е епически копнеж за пречистване от "орисията зла" ,която среща поета ,зов за спасение от самотата и пустотата в света.Мотивът-зов на душата-зов към душата на любимата откриваме и в стихотворението "Обичам те".
В него лирическият герой търси любовта ,за да преоткрие себе си сред "океан мъгла".Той е устремен към любимата ,единствена спасителка на духа му.Яворов копнее за спасителен бряг ,който ще приюти тревожната му душа ,ще внесе хармония и радост в разкъсваната от противоречия човешка същност.Лирическият герой говори с най-нежни думи на своята длюбима.Тя плува в полумрака на “своя неначенат ден" ,"въздушно нежна ,в нежна младост" ,”като на ангела съня”.Стихотворението е тихо молитвено обръщение към любимата ,която е силата и вдъхновението на поета.Показан е стремежът на героя да отстоява любовта ,въпреки жестоката действителност ,неприветлива и враждебна към него.Всепокоряващата сила на любовта е отразена в "Пръстен с опал".Любимата на лирическия герой е част от неговия вътрешен мир.Разкрита е дълбочината ,силата на чувствата му.Любовта носи щастие ,хармония и красота ,тя е лишена от зло и пороци.Веднъж докоснала го ,тя извежда страдалеца из лабиринта на безпътицата до светли хоризонти и цялата неопетненост и непоквареност на душата блясва от нейните зари.В умора от предишни болки и невери ,лирическият герой жадува мир и светлина.Душата му се прекланя благодарствено пред всепобеждаващата любов-спасителка и божество.
Лъчистата радост ,вътрешно озарение ,празничен химн на душата е любовта във "Вълшебница".Любимата на поета е вълшебница ,магия ,неземна мелодия ,покорила завинаги душата му.Силен е стремежът на лирическият герой да остане в плен на любовта ,чиято съпротивителна сила облагородява изтерзаната душа на поета.Особена роля имат многото сравнения и метафори в стихотворението-"Душата ми е пленница".Душата й вълшебница и др. ,които придават дълбочина и истинност на чувствата ,зад които прозира богатият духовен облик на поета.
Чистата ,възишена и трагична любов на Яворов към Мина създава атмосфера на нежност ,тишина и спокойствие.Такава ведра и свежа е атмооферата в “Благовещение” ,пронизана от музиката-светлина на любовното чувство.Лирическият герой желае пълно сливане на душите ,изчезване един в друг.Любовта е духовно изживяна и почувствана ,тя е близост на душите ,техен празник и благословение.
Любовното чувство е бленувано ,желано ,мечта и молитва на душите.Това е небесната ,серафическа любов ,завладяла цялата същност на поета ,дарила го с най-чисти пориви и чувства.Любимата е с ангелска красота ,любовта и пречиства ,отваря нови хоризонти пред поета ,извиква за нов живот красотата ,щастието ,благоденствието.3а чистотата на чувствата говорят използваните епитети и сравнения:"ангелско крило" ,"нежен сън" и др.Музиката на стиха е музика на милувката ,музиката на радостта и тихата тъга.Това е музика ,долетяла от сънищата.Но неземната мелодия вече е събудила сърцето на поета за нови прозрения.И той я благославя и я нарича блага вест в живота си ,блага вест за щастие и благодатна мъка в щастието.
Любовта на Яворов е платоническата емоция ,изчистена от чувственост.Образът на любимата се откроява не с физическа определеност ,а с духовния си облик.С изключение на стихотворението “Ела” ,което е изградено в/у елементи на външния портрет на любимата ,образът и се очертава изключително на духовен фон.Тя-дете ,божество ,вълшебница е запленила поета с чистотата на душевния си мир ,с нежността на младостта си.Образът и е очистен от всякакви земни черти ,той е винаги безплътен ,тя е "ангел" ,неземно ,серафическо същество ,винаги свързано с реалността на съня и мечтата на поетическия блян ,платонически възприет идол на щастието.Затова и любовното чувство в стихотворенията за Мина е устрем с надежда за душевна взаимност и сливане ,насочено нагоре ,към някакви надземни ,райски простори.Това чувство е светла надежда ,пречистващо ,облекчаващо.
Поетически символ на нравствената красота и същество са очите на любимата.Образът и в “'Две хубави очи” е едновременно осезаеми безплътен.Той е сътворен само чрез един елемент от външния портрет на любимата-очите.От света на земното и сетивното тези хубави очи пораждат високи душевни трепети защото са красиви като музиката и защото в тях се оглежда душата на едно дете-на чистотата на този свят.Рисунъкът е изчистен и изящен.В мелодията на широките вокали се преплитат сонатични съгласни звукове и се създава усещане за лъчиста и светла душевност.Гласът на влюбения поразява спокойствието на струящата светлина:
"Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!”.
В задъхана молитва той се обръща към светлата чистота на любимата.И зов ,и ридание ,и молба ,и заклинание са обръщенията му към нея Влюбеният е обладан от горестно чувство и от ужас-утре животът да не затъмни чистия и блянсък ,да не хвърли в/у невинността й "булото на срам и грях".
Любовта на поета е и вяра.Внезапно връхлетялата го мисъл е отхвърлена поривисто.Той вярва в нравствеността ,той е убеден в нейната сила.3нае ,че истинската красота ,която тържествува ,в красотата и музиката ще остане неосквернена.И коленичи в молитвен шепот пред нея.Чертите мисли са разпиляни от любовта-вяра.Молитвеният зов трепти със задушевния глас на шепота.И този шепот отзвучава дълго ,безкрайно.Отново изплувалият образ на любимата ,макар и без нови външни очертания ,крие нов отенък след тревожната мисъл "Не искат и не обещават те".Поетът сякаш чак сега напълно осъзнава прелестта на детското поведение на любимата и е безмерно удивен и възхитен.
Кръговата композиция на сткхотворението "Две хубави очи" не е само поетическо хрумване.Тя е свързана с вълнообразно преливане на чувството ,с естественото преливане на една емоционална тоналност в друга.
"Две хубави очи" е изящна лирическа песен ,в която любов ,поезия и музика се сливат в чудна хармония.Любимата в Яворовата поезия е мечта и реалност.Образът й е желан само докато е мечта ,а когато се стига до реалност ,той загива.Такава е и основната идея в"Насаме".Лирическият герой се страхува да бгде близо до любимата си ,той желае отдалеченост ,в която душите им биха постигнали вътрешно единение.Мисълта за неосъществимостта на човешкото щастие е внушена в "Сенки".В творбата мьжът и жената символично са изобразени като два безплътни силуета ,които непрестанно се стремят един към друг ,но напразни се оказват усилията им да разбият стената м/у тях.Болезнен е и стремежът да се достигнат и да се слеят в едно съдби и души.В творбата звучи мотивът за вечна самота и невъзможност за щастие.
Човешка жажда по любов ,по топлота е внушена в стихотворението "Теменуги".Творбата започва с обръщение към теменугите-лишени от слънце ,останали без дъх. Епитетът “печални” в края на първата строфа свързва образа на цветята с човешката печал.Бледните цветя очакват ръка ,сънуват пръсти нежни.Престанали да бъдат само горски цветя ,теменугите стават символ на човешката жажда по щастие.Блянът по щастие е сънят за щастието ,известен още от Пенчо Славейковата миниатюра"Во стаичката пръска аромат" ,кгдето китката цвете е израз на нежността на любимата.
В стихотворението "Теменуги" звучи още един познат от модерната лктература мотив за самотата ,за невъзможността човек да разруши преградата м/у себе си и света.Поетът е категоричен за това ,че мечтите не ще се реализират-"Напразно чакате!..".Напразни са бляновете.Оксиморонът "в надежда тихо безнадеждни" разкрива алогичността на човешките надежди.Яворов включва мотива за смъртта / "вий мрете” / ,познат и в Дебелянов ,и утвърждава смъртта като изход от страданието.В третата строфа авторът отново внушава усещането за преходността на човешкото съществуване ,на красотата ,на нежността.В "Теменуги" се преплитат чистите блянове и стремежи към нравственост ,нежна любов и пълно човешко щастие.Изчистено от всякакви плътско-чувствени моменти ,любовното чувство е най-често асоциирано със “сън” ,с”мечта”.Поетическият сън на Яворов не се изчерпва само с платоническата одухотвореност на чувството и копнежните настроения на стихотворенията ,вдъхновени от Мина.В друг цикъл"Царици на нощта" Яворов изгражда в/у митологичен и исторически материал картините на единствено вакханската любов ,напълно противоположна със своя плътско-чувствен демонизъм на лирическия "роман" ,започнал с “Благовещение”.Във всички стихотворения ,вдъхновени и посветени на Лора Каравелова ,любовното чувство е насочено надолу към мъчителни ,изпълнени със страдание предели ,то е затворено мъчително в себе си и отчаяно.Така реални ,земни и плътски са и чертите на любвта.В противовес на безплътската сетивност на женския образ от цикъла стихотворения за Мина ,женската плът е активно зовяща "знойна плът"-изкушаващо греховна и плътски активна в стихотворението "Стон".
Светлата любов-пречистване в цикъла ,посветен на Мина ,тук е превърнат в трагичен порив.Словото е в пълна хармония с преживяванията на поета ,в състояние е да изрази едва доловимия стон и дъх ,да назове онова ,за което хората обикновено нямат думи.Душата жадува ,зове-зове страстно и неудържимо в своя сърдечен огън.
В стих. "Не си виновна ти" дистанцирането от любимата се осмисля като резултат от нравственото и духовно различие м/у героите ,от разнородните им житейски позиции и идеали.Внушението за това се постига чрез непрекъснатото антитезисно противопоставяне както на идейно-смислово ,така и на поетично равнище-несъответствие м/у ценностите и контраст м/у “сажди”-”светъл бронз” ,”прах и дим”-”снежен сън”.
Предразположен към фаталистична песимистична жтейска нагласа ,Яворовият лнрически герой възприема любовта като израз на трагичната предопределеност на човешкото битие ,като съкровена изява на вечното ,непреодолимо и всеобхвватно страдание.Тези особености на съзнанието и психологията му се отразяват и в стих."Среща". В творбата безсилието на човека да съхрани ,да опази и пълноценно да изживее любовта си е плод на обективните обстоятелства ,тъй като чувствата ще изчезнат в летежа на времето и тяхното съхраняване е неподвласстно на личността.Вътрешната напрегнатост ,психологическата реакция с/у личното безсилие и обективната предопределеноот се пзразяват чрез същ. “вик” и “крясък” ,а финалът потвърждава представата за трагичната обреченост на светлото и щастливо любовно изживяване.
Богатото и сложно ,напрегнато и драмантично е любовното чувство в поезията на Яворов.Осмислянето и възприемането на любовта като израз на духовното начало ,на психологическите пориви в човешкия емоционален свят определя характерните особености и в представите му за поетичния образ на любовта.В опоетизирания и естетически възвишен образ на любимата се оглежда поривът на твореца към духовната красота ,към етичната и нравствена чистота ,към хармоничното съвършенство.
В поезията на Яворов разочарованието от действителността ,неудовлетворението от света и хората ,вътрешният стремеж към емоционалната пълнота и поривът към радост и щастие са обективна основа за превръщането на любовта в единствената територия за духовно самопостигане и пречистване.
Влез
Регистрация
Вижте
старите
форуми
Въпроси/Отговори
Търсене
